Основни етапи на психотерапевтичната подготовка
Първи етап
Университетско образование по хуманитарна дисциплина
Този етап е изискуемата основа за последваща психотерапавтична следдипломна квалификация. Придобитото вече университетско образование трябва да е продължило поне три години с поне 1800 учебни часа в някоя от хуманитарните (филология, литература, история, философия, религия, визуални и театрални изкуства, музика) или социални науки (антропология, наука за комуникацията, културология, социология). За дипломираните психолози и медици е достатъчна защитената образователна степен “бакалавър”, а за завършилите други специалности е нужна и магистърка степен по някоя психологическа специалност.
Втори етап
Специализация в конкретена психотерапевтична модалност
Същинската работа по формирането на един психотерапевт се осъществява в структурирана програма за следдипломна специализация в избран от него психотерапевтичен метод/модалност и съответната школа/обучителна организация, която я предлага и провежда.
Процесът се осъществява в продължение на поне 1400 учебни часа и за не по-кратко време от 4 години.
Срещат се различни наименования на обучителните организации, които предлагат подготовка на психотерапевти в България, например: психотерапевтично пространство за подготовка на психотерапевти, семинар по психотерапия, институт по психотерапия, обучителен център по психотерапия, школа по психотерапия, психотерапевтично общество, асоциация по психотерапия и др.
Обединяващото название, което Европейската асоциация по психотерапия (ЕАП) и съответно Българската асоциация по психотерапия (БАП) са възприели за такива центрове е обучителна организация по психотерапия.
В сайта на Българска асоциация по психотерапия можете да намерите списък с професионалните общности на основните психотерапевтични модалности, които работят в България. Тази информация се открива в категорията “Групови членове на БАП”. Освен евентуално упоменатите там обучителни организации, в България съществуват и други такива, които не са заявени в БАП или не са нейни членове.
Тъй като психотерапевтичната професия в България е саморегулираща се такава, Българската асоциация по психотерапия е професионално сдружение на психотерапевти (не всички реално практикуващи), които са приели общи (отговарящи и на европейските) професионални принципи и изисквания по отношение на подготовката, практикуването и спазването на професионалната етика от страна на всеки приет за нейн член.
Съдържание на програмата за подготовка на психотерапевти
Програмата за обучение/формиране на психотерапевти в България следва да включва следните модули:
- лична анализа/психотерапия/психотерапевтичен опит
- теоретична подготовка
- работа под супервизия
- стаж
- регламентирана процедура за приключване на процеса и удостоверяване на придобитата квалификация за психотерапевт/психоаналитик в съответната модалност.
а/ Лична анализа /психотерапия/психотерапевтичен опит
Личната анализа/психотерапия/личен психотерапевтичен опит (названията са различни в различните модалности) е неотменима и незаменима ключова част от подготовката на психотерапевта. Без личен опит, придобит по този начин, успешната същинска психотерапевтична работа с друг човек в много отношения би била най-малкото проблематична, ако не и невъзможна. Грижата за личната осъзнатост е системен и първостепенен ангажимент на психотерапевта през целият му професионален път.
Личната анализа осигурява на специализанта възможност да опознае собствените си характерови и личностови особености, потенциала и лимитите си, както и да преживее и осмисли своите граници и психодинамиките на взаимодействието си с един друг или повече хора.
Личната терапия предхожда или съпътства фазата на теоретичната подготовка.
Нужно е тя да се осъществи в рамките на поне 250 часа.
б/ Теоретична подготовка
Теоретичната подготовка на специализанта по психотерапия се осъществява под различни форми: структурирана самоподготовка, лекции, семинари, обсъждания на казуси от практиката, вкл. етични; представяне на случаи; работа в екип и интервизии; полагане на изпити и/или др.
Обучителните организации по психотерапия определят необходимото съдържание на теоретичната си програма в съответствие със стандартите на модалността си и тези на БАП/ЕАП.
Добрата практика, очертана от Европейската асоциация по психотерапия, предполага курсовете от теоретичната програма да се делят на общи и специализирани.
Общите курсове въвеждат основни психотерапевтични понятия, формулировки и познания.
Специализираните целят овладяване на профилирани знания и умения от конкретната модалност.
Стандартът е теоретичната подготовка в рамките на една специализация по психотерапия да се осъществи в продължение на 500 до 800 часа и в продължение на поне 4 години.
в/ Работа под супервизия
В повечето модалности, практикувани в България, при активното съдействие на обучителния екип и на супервизор, работата на специализанта с негови частни клиенти е обичайно да започне през втората или третата година след началото на специализация му.
Супервизията е специфичен вид психотерапевтична работа на специализанта с колега, който е квалифициран и като супервизор, и е с по-голям теоретичен и практически опит от неговия собствен. По съдържание, супервизията представлява проследяване и психодинамично обсъждане на работата на специализанта в провеждан вече от самия него психотерапевтичен процес. Целта на супервизията е той да получава подкрепа, която е конкретна, професионално структурирана и която осветява различни дълбинни пластове на преживяванията и изборите му по пътя му към професионална зрялост. Минималният брой супервизии е 150 часа обсъждане на случаи със супервизор върху поне 300 часа работа с клиенти.
г/ Стаж
Стажът е друга форма на придобиване на практически индивидуален и/или екипен професионален опит, който би могъл да се обсъжда с колеги от други специалности в областта на психичното здраве и/или със супервизор. Някои специализанти (напр. бакалаврите и/или магистрите психолози, медици, социални работници и др.) преминават стаж в студентските си години, който би могъл да бъде приет от обучителната организация на модалността, в която той ще реши да надгражда за придобиване на квалификацията „психотерапевт“.
Подходящ вариант в това отношение е стажуването при лекар-психиатър, в психиатрично отделение, в център за психологична подкрепа и т.н.
Съвместената работата с други специалисти, работещи в сферата на психичното здраве, дава възможност за обмен на знания, умения и добри практики, както и за придобиване на лични впечатления от цялостната структура на психична помощ в Р. България.
Продължителността на стажа според изискванията на БАП/ЕАП е между 50 и 100 часа.
г/ Сертифициране
Сертифицирането на психотерапевта в България е възможно да се случи по два различни пътя.
Първият е завършване на цялостната подготовка в обучителната организация в България (и евентуално успешно полагане на финален изпит или поредица от такива) или покриване на всички изисквания на съответната за всяка модалност обучителна програма и писмено удостоверяване на този факт.
Вторият е през процедурата на Българската асоциация по психотерапия/БАП, в качеството и на национална акредитираща организация за признаване на квалификацията „психотерапевт“ в България.
При всеки от двата варианта е валидно следното изискване:
„В края на обучението си психотерапевтът трябва да показва лична, социална и професионална зрялост и посветеност на работата съгласно професионалните и етични норми 2.“
Тъй като психотерапията е професия, в която осъвременяването и надграждането на знания и умения е необходимо да продължава по време на целия професионален път на психотерапевта, получаването на диплома/сертификат/удостоверение/уверение за придобиване на такава правоспособност според изискванията на БАП/EAP очевидно се явява само задължителен етап от продължаващото му професионално развитие.
Трети етап
а/ Изграждане на самостоятелна частна практика
Създаването на добро име и достойно място в професията предполага съответната компетентност, целенасоченост и постоянство.
Професията „психотерапевт“ в България е една от свободните професии, което означава, че тя се регулира от съсловното сдружение на психотерапевтите (понастоящем БАП), а не от държавата. Всеки психотерапевт има възможност да развива свой личен стил на работа, съобразен с модалността му и с етичните принципи на професията и относимите общи правни норми в страната.
б/ Членство в професионална организация със свои етичен кодекс и продължаващо професионално развитие на психотерапевта.
Принадлежността към професионална общност е значимо и необходимо условие за практикуването на психотерапия. Ето защо, всеки психотерапевт има ангажимента да поддържа членство в професионална организация, разполагаща с етичен кодекс, и да се грижи регулярно за личностното си и професионално развитие чрез участието си в следните форми на групова и индивидуална работа: интервизия, супервизия, преподавателска дейност, работа по етични казуси, лична терапия, четене на професионална литература, участие в семинари, конференции, писане на статии, работа като супервизор и други подходящи форми на себеусъвършенстване и обмен с колеги.
* * *
Пожелаваме успех на решените да предприемат своето лично пътуване по този път!
В случай че проявявате интерес към нашата програма за подготовка на психотерапевти, пишете ни на newneopro@gmail.com или ни се обадете на 0888 454 782.
Бележки в текста:
бел. 1. Броят на всички часове посочени в текста са в съответствие с определените от Европейската асоциация по психотерапия (ЕАП) и Българската асоциация по психотерапия (БАП).
бел. 2 е цитат от официална позиция на Българската асоциация по психотерапия.
Снимка: Photo by Jukan Tateisi on Unsplash