Тя не е компилация от други теории и подходи. Подчертаваме го, защото в годините сме чували нееднократно подобно мнение – дори от колеги-неорайхианци.
Това не означава, обаче, че В. Бернаскони не приема основни теоретични разбирания на З. Фройд, К. Г. Юнг, А. Адлер, Aaron Beck & Albert Ellis, Ф. Пърлс, В. Райх, Ал. Лоуен, теорията за двойната връзка на Gregory Bateson, К. Роджърс, В. Франкл, Ерик Бърн, Херман Роршах… Според възможностите си, всеки от тях е осветил сложния човешки свят. В.Бернаскони не ги отрича, а, като възприема онова, което счита за реалистично интерпретирано и въз основа на осмисления си богат емпиричен опит, развива своята теория за принципите на функциониране на човешкото същество. Ведно с логично създадения от него практически подход в случаите на психопатологични състояния или чист психодинамичен характеров анализ, той назовава този свой оригинален труд “Терапия на петте движения” .
Всъщност, неорайхианската психотерапия продължава еволюцията на познанието в областта на човекознанието. Тя, както споделихме по-горе, естествено припознава за достоверни и смислени редица гледни точки, които водят до проумяване на причинно-следствените връзки в интра- и интерпсихичните динамики на индивида. Тя разработва концепции, които са в състояние да обяснят разбираемо какво и защо се случва в цялостното живеене на индивида.
Терапия на петте движения доразвива най-вече теоретичните и практически разбирания и подходи на Райх и Лоуен за генезиса на човешкия характер, като ги задълбочава и свързва цялостно различните аспекти на човешкото: сома, когниция, чувства, емоции, сексуалност, невербална и вербална експресия, поведение, качество и логика на взаимодействието с вътрешното и външното, еволютивно индивидуално и социално развитие, групова психодинамика… Все пак, Tерапия на петте движения не е нито психоаналитичната все още по своята същност характерова анализа на В. Райх, нито Биоенергетиката на А. Лоуен per se. Още по-малко просто е извършила операциите “cut” на каквото и да е от тях и после – “paste” на “отрязаното” към собственото си концептуално тяло, та да ни хрумне да я квалифицираме като “компилация”.
Терапия на петте движения постулира разбирането си за “здравия/организмичен характер/човек” v.s. Homo Nevroticus Normalis с неговите невротични характеристики и психопатологии v.s. психотичност. Това се оказва възможно след формулирането на въпроса: “Добре, ако човек не е объркан и невротичен, как би намерил и узнал истината за себе си и как би я споделял с Ти?” В процеса на намирането на отговорите му, се ражда Терапия на 5-те движения. Терминът “движения” има смисъла на сложни в своята съвкупност, но изчистени в здравата си, както и в невротичната си същност мотивации и начини човек да живее както сам със себе си, така и с другите или в условията на психично добре развити способности за инстинктивно съобразяване с принципите на реалността, властта и удоволствието или при частичното им или пълно пренебрегване. Това е изключително достоверно и дълбоко хуманно разбиране за безусловно вярното в човешкото същество и в междуличностното му общуване. То е и сигурен път за извеждане/отдалечаване/излизане от неврозата/психопатологиите. То отваря в сетивата, преживяването и ума ни възможността за проумяване и разпознаване на изкривеното от характеровите илюзии движение. Такова движение следва невротичните варианти на горните принципи. То е менте, невротизирана претенция за власт, родена тъкмо от двусмислените илюзии и подхранвана от метаудоволствия. Личният ни психотерапевтичен опит, емпиричният опит в работата ни с клиентите ни, както и този на колегите, го доказват безусловно.
Терапия на петте движения има собствена топография на психосоматичния апарат на човека.
Тетапия на петте движения може да предостави достоверно концептуално психодинамично разбиране на психопатологиите, както и концептуална психотерапевтична карта за преодоляването им.
Терапия на петте движения въвежда не само теоретични, но и практически приложими понятия като:
= двусмислена v.s. недвусмислена реалност;
= Аз-организмично (седалище на генетичната ни памет) с т.н. Вроден нагонен модулатор (ВНМ);
= теория за човешкия характер и личност;
= разбиране за житейските роли на индивида;
= проективните цветови тестове BBCT и BBI.
и т.н. и т.н.
Терапия на петте движения не е механичен сбор от физически „упражнения“, свързвани с комплексните теми за 5-те движения. Подобни „упражнения“, каквито се изполват и в други терапевтични модалности, действително могат да отключват дълбоки лични преживявания и/или прозрения в случай че се окажат брънка от индивидуално логичния психодинамичен процес на израстване на конкретния човек. Ако обаче те са вмъкнати в него на принципа на създаването на Франкенщайн, и следователно се окажат просто амбициозна или откъслечна хрумка на терапевта, т.е. инструментариум, неподходящо избран за конкретния момент/етап на неорайхианския психодинамичен аналитичен процес, те могат да се окажат дори контрапродуктивни в отработването на невротичните характерови проблематики. Не, един неорайхиански аналитичен процес не може да се конструира и провежда в поредица от „упражнения“ или „опити“. Той е най-малко това.
Нужно е да се подчертае, че сложността и силната вирулентност на човешката характерова структура предпоставя непреодолимата и незаобиколима необходимост неорайхианският терапевт да измине личния си път за възстановяване на собствените му здрави движения, доколкото това е практически възможно и според желанието и силите му. Без този индивидуален трансформационен процес практикуването на бернасконова аналитична психотерапия е възможно, но терапевтът едва ли би успял да използва един от основните терапевтични инструменти във възможностите на нашата модалност, а именно: професионалното му общуване в оптимална степен да следва принципите на недвусмислената реалност, на властта и на удоволствието и така да се окаже труден, ако не и невъзможен за невротичен трансферен процес обект, а и на трудни за осъзнаване и овладяване контратрасферни преживявания и себеизразявания.
Да сме с организмичен характер изглежда непостижимо идеална цел, но да го (пре)откриваме и/или развиваме в себе си е възнаграждаващ процес в къртовската ни работа. А колко деликатна е тя и колко уязвим емоционално е не само клиентът, но и неговият неорайхиански терапевт в стремежа си да удържи етично и деонтологично оздравителния му процес, можем да съдим по трудната до непреодолима трагичност професионалната съдба на автора на Терапия на 5-те движения. Валдо казваше: „Няма терапия изобщо, има психотерапевт“, смисълът на което беше, че каквато и да е модалността, човешката същност на терапевта е от ключава значимост за качеството на терапевтичния процес на човека, помолил за тази специфична помощ. Което изисква от всеки с желание да се присъедини към тази професионална общност да се стреми към преживяването на един задълбочен трансформационен първоначален процес на собствено формиране като психотерапевт.
Автор: Весела Вътева